Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Интервю
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

В разговор с представители на печата заслужилият наш писател Елин Пелин, чиято 70-годишнина се чествува, заяви:

„Аз мислех, че като остарявам, остаряват и моите работи. Но ето че днес, когато съм заобиколен с толкова внимание, с радост установявам, че за младите хора те представляват все още един свеж извор.

За тези млади хора аз бих искал още много да работя. Но моето здраве е разклатено, а и зрението ми много отслабна. Това ми пречи да пиша. Все пак се мъчех, доколкото ми възможно, да бъда полезен на тия млади хора в това време, когато народът ни се възражда под ръководството на Отечествения фронт за един нов, по-съвършен живот. С най-голямо удоволствие аз се заех да изнасям четения пред деца, ученици, работници и бригадири.

Говори се, че съм бил реалист. Някои приятели казват, че съм бил представител на критическия реализъм в нашата литература. Аз се мъчих само да бъда правдив и да пиша за това, което добре познавам. Пишех за нашето село, защото ми е най-познато, защото от дете съм израсъл в него. Аз пишех за живота и за живите хора, и не можех да премълча техните страдания и неволи. Но дали съзнавах тогава, че съм писател-реалист? Може би дотолкова, доколкото оня герой от сцената, който, като мълчал, не знаел, че произнася «ер голям».

Аз съм благодарен, че можах на млади години да се запозная с руските класици Чехов и Горки. Аз съм благодарен, че попаднах в най-доброто в литературата. Те създадоха у мен вкуса към хубавото, към правдивото. Аз продължавам и сега да се интересувам от работите на великолепните представители на съвременната съветска литература, от която ние, българските писатели, които нямаме трайни литературни традиции, можем много и много да се учим.

Трябва да кажа, че съм трогнат от толкова голямото внимание на редакцията на съветската библиотека «Огонек», която реши да издаде в тираж 150 000 бр. книга от мои разкази в навечерието на моята 70-годишнина. Трогнат съм от сърдечността и вниманието, с което ме обкръжава днес цялата наша политическа и културна общественост.“

 

[Излиза във в. „Земеделско знаме“, бр. 581 от 1 август 1948, с. 4.]

Край