Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Като видиш, че си поомръзнал на хората и те на тебе, като видиш, че няма нищо интересно ни в политиката, ни в литературата, като ти дотегне безсилният, дребнавият ежедневен живот и те налегне скука или те завладее желанието да се махнеш оттам, където си — вземи трена и пътувай.

Какъвто и да е денят, каквото и да е времето, по пътя се ще срещнеш неща, по-интересни от всички тия, които виждаш и преживяваш всеки празен ден. Ако си политик, властвующ или опозиционер, ще намериш среда да кажеш болката си, ще срещнеш други подобни на тебе и сладките разговори и сладчайшите политически прения с комуниста, със земеделеца, с демократа, с народняка, с радикала и широкия ще ти доставят удоволствие, каквото не можеш го намери никъде. Тренът върви сред разкошната природа на нашата обща родина, която вие, макар и различни по убеждения, еднакво спасявате и еднакво ненавиждате за нещастието й. Вие седите на купчина един срещу друг, пушите цигара след цигара и си приказвате.

А пък тия дни да пътувате, сега, в разгара на правописния въпрос, е чисто и просто нещо повече от удоволствие — всички за него говорят и ти ще видиш как махването на еровете е отпушило свободата на мисълта, както махването на канелката отпушва бъчвата. Една права, една свободна мисъл — лежала мъртва и затворена — сега свободно лети и леко отскача от устата на всички: „Тия наши професори-филолози, що толко години бръщолевят, трябва да са големи серсеми…“

Като чуеш това, дохожда ти на ум оная всеизвестна мисъл на философа, който казал: „Истините са вкусни като плодове, когато ги ядеш добре узрели.“

Ако пък сте чист литератор или общественик-народовед, ще имате възможност да срещнете в трена една знаменита българска личност, която непрекъснато обикаля „страната си“, за да поживее между „народа си“, и влачи и вълнува тълпите и умовете като приснопаметната Куртеза.

От него всеки пет минути ще чуеш мисли, противоречещи си една на друга, и ще можеш да си съставиш по-ясно понятие за дълбината на българския писател-мислител.

Ако си любоморничав и страдаш от слабостта, която порядъчните хора смятат за презряна, то пак ще намериш отрада за душата си, защото в трена се ще се намери жена, която можеш да съзерцаваш непрекъснато, както не се прекъсва телеграфната жица, която върви успоредно с трена. Ти няма да сгрешиш, на която и да спреш погледа си. При пътуване всички жени са хубави и интересни.

Освободени от ежедневното, отивайки към неизвестното, към мюрето или към балкана, душата им просиява и от лицето им пада баналното.

Ако си пък любител на куриозни случки, на приключенийца от живота на малките човечета, на смешни положения; ако си наблюдателен и искаш да видиш душата на народа, духовното труфило на прости, на интелигентни и на полуинтелигентни, при пътуване ще имаш най-голяма възможност да сториш това. Спираш на една гара например. Гледаш на малкия перон куп стражари с изплашени лица, засуетени, изпотени, тласкат пътниците, викат, крещят. Какво се е случило? След малко други десетина стражари се появяват с тежка носилка на ръце. Между множеството пухови възглавници на носилката лежи някакво младо красиво лице в мундир.

— Полека, внимателно — вика той и пъшка високо.

Но по лицето му не се чете никакво страдание, то е живо, хубаво. Стражарите тържествено го донасят до трена!

— Стояне — вика заповеднишки един селянин с червен пояс, който придружава шествието, — иди виж има ли някой вагон с гумени колелета.

Стоян повдига калъча да го не бие по петите и тича с широките си ботуши от край до край на трена да търси вагон с гумени колелета.

Носилката няколко минути стои неподвижно върху треперещите ръце на стражарите.

Скъпият товар, който лежи там, е най-високата личност в градчето — околийският началник, ранен в крака от някой неизвестен противник на законите. Раненият, съмняващ се във вещината и познанията на местния лекар, отива на лечение в София. Носилката с възглавниците и със стражарите потъва в един вагон. Тренът понася всички.

 

Пътувайте, господа, които скучаете. България е любопитна, весела и интересна страна. Много работи ще видите, ще срещнете и ще научите кръстом по нея.

 

[Излиза във в. „Развигор“, р. I, бр. 28, 16 юли 1921.]

Край