Елин Пелин
Гримаси в страниците на „Златорог“

„Златорог“, който провлече цяла година едно скучно съществувание, тържествено празен, като вегетариански магазин в касапска махала, беше на умиране. Издателството „Ал. Паскалев“, което с името на фирмата си придаваше известно значение на списанието, след дълги молби на редакторите му, по милост реши да продължи издаването му, с условие, че то ще се отърси от дремливия дух и ще стане по-живо, по-бойко и по-темпераментно ще засяга злободневни литературни въпроси.

И след като прочетохме една дълга нескромна покана да се пишеме спомоществователи, направена във вид на циркова реклама за „дресирани свински прасета“, можахме да видим чак в края на април януарската и февруарската книжки на „Златорог“, излезли заедно.

Освен литературния отдел тук вече може да се види и началото на новата програма, която редакцията е заставена да води — да оживи литературния дух и с будност да следи злободневни литературни въпроси.

Главното командуване на тая работа е подел редакторът на списанието Владимир Василев, почитан като голям литератор в юридическия свят.

От тясното кръжило на своята рамка, неподвижно закована на сцената, той прави няколко смешни автоматични гримаси с плезене, блещене и многозначително повдигане на вежди към публиката, която остана много равнодушна към списанието му, към писателите, които нарича безхарактерни, към „Развигор“ и главно към Ал. Балабанов, който го осмя за неговата предвзета статия, с която откри появата на „Златорог“.

Владимир Василев прави тия гримаси с жълто-зелен цвят на лицето, което показва, че жлъчката му е прекомерно увеличена.

Сръднята му срещу публиката е справедлива, защото тя остана много индиферентна към неговото списание, както може би ще остане. Каква проклета публика наистина! Каква несериозна сбирщина! Как могат да съществуват на земята такива хора! Вместо да се заключат в стаите си и да заровят главите си в „Златорог“, с усилие, с мъка да почерпят знание и духовна светлина, те ходят по кафенетата и купуват съвсем други книги, които нямат нищо общо с високото изкуство на литературните йезуити.

Онова, което е култивирало „безхарактерността“ на писателите да излизат по всички „литературни естради“, не се дължи на „голямата продуктивност“, нито на „хитрия практицизъм“ — „да бъда добре с всички, защото не се знае какво може да излезе“. Тая безхарактерност се диктува от по-голямата безхарактерност на редакторите, които са повечето хора не на мястото си, които, за да спечелят име, търсят чужди фирми, та да спечелят сътрудници. За пусталите си списания си служат с нечестни похвали, с неискрени реклами, с високопарни критики, със самозабрава провъзгласяват от скромните дарования гении, равни на Толстой, на Достоевски и пр., и пр. Защото списанията се уреждат с чисто спекулативни намерения. А какво общо има нашият писател със спекулацията? Той не може да спечели пари. Той живее малко гузен сред нашето общество. За него остава една чест — да го пишат между постоянните сътрудници на едно списание, което почва обикновено с голям апломб за чисти литературни намерения.

За професор Балабанов Владимир Василев пише: „Най-типичен пример на тая специална българска приспособимост в областта на литературата, на това подло лавиране между «стари» и «млади» «генерации», на плахо стоене между два стола е — на мнозина може би неизвестната статия на наш професор (името му не иска да спомене) «Списания и списатели».“

Балабанов написа тая статия по повод появата на „Златорог“. В нея той изтъкна фалшивата и неискрена статия на Владимир Василев за разказите на Йордан Йовков „Маршът на победата и на смъртта“. Това беше една статия „универз“. Тя може да се приспособи за всички гении в световната литература, стига името на Йовкова да се смени с друго някое. Балабанов изобличи фалшивия тон, безграмотността, незнанието и неразбирането на известни чужди изрази и липсата на литературен вкус и разбиране у автора.

Тая статия не остана неизвестна, както казва Владимир Василев, нещо повече, тя направи известна неговата статия и донякъде възбуди у публиката интерес към „Златорог“, за което Владимир Василев трябва не да го ругае, а да му благодари.

[Излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 16, 23 април 1921, с. 3. Статията на Вл. Василев „Литературният сборник Сняг“ е поместена в раздела „Преглед“ на сп. „Златорог“, г. II, кн. 1–2, януари-февруари 1921, с. 87–92. С „Гримаси в страниците на Златорог“ Елин Пелин отхвърля обвинението, че „все от закрита позиция стреля“, и дава открит и ясен израз на изцяло отрицателното си отношение към сп. „Златорог“.]