Теодор Траянов
Пътят на героя

Последната песен на Джакомо Леопарди

Отмина ти в небесни одеяния

към кулите на вечни светлини,

а гибелта, с безчислени кервани,

нахлу при нас и всичко заплени.

Кой помни тук победните литаври

и твоя меч, в закрила възсиял,

днес кръв струят божествените лаври,

които бе на нищите раздал!

 

Виж, немощност на твоя трон царува,

под сълзите на всички знамена,

а глутница от парии пирува

над мършата на царствена страна!

Ще може ли в сърцата пак да лумне

жаравата на бранния копнеж,

и устремът на пориви безумни

да съживи провлачената леш!

 

Къде си ти, божествен бронз, прободен

от завистта на демон упорит,

кой знае днес какво е дух свободен,

що приживе минава в своя мит!

Един героят иска да изчезне

зад ръста смел на своята любов,

и на смъртта из хилядите бездни

да броди сам, за връщане готов!

 

Щом видиш ти, че рухваме в умори,

и няма кой сърца да ободри,

от оня праг, отдето Бог говори,

завета си гръмовно повтори!

Ще дойде край на всяко малолетство,

и твоя род ще дигне стан слънчат,

и с твоя меч, като последно средство,

ще поздрави злокобен звездопад.

 

И с всички праведници аз ще тичам,

най-малко десет пъти да умра,

и в зо̀ва — братя, колко ви обичам! —

как трябва да се мре ще разбера!

И тъй далеч от времената срамни,

ний мечове победни ще държим,

и с волята всевишна ще възпламне

у всеки роб мощта на херувим!

 

Щастливците, които паднем в боя,

под песента на всичките звезди,

ще бързаме низ пътя на героя

към сянките на славни прадеди!

А вятърът от бранните полета,

ликувал кървав с нашите души,

ще донесе синовните завети,

плача на майките ще утеши!