Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

В памет на Христо Ботйов

„Чий повик чужд ме буди, смутил покоя вечен,

чие сърце си спомня за вожда победен,

съдбата ли ме вика за някой бунт далечен,

сънят ми ли се сбъдва, останал жив след мен?

А може би, разкаян, самият Цезар хлопа,

подгонен от душите на мрачния Аид,

или духът свободен на моите Родопи

отново на Спартака поднася меч и щит!

 

Или си малодушник, от тез, що измениха

пред битвата Браданска на брата по съдба?

О, всичко ний простихме, с оназ усмивка тиха,

с която се умира в последната борба?

А в страх бе Капитолий! — Свидетел е Везувий! —

когато с клетва свързах тевтонец, скит и гал —

кълна ти се в Плутона! — Спартак и днес бълнува,

че близък беше краят на земната печал!…“

 

Не съм ни гладиатор, ни роб с позор бележен,

отвърна гостът странен, от север прекосил,

а кръвният потомък на оня дух метежен,

под чиито знак трагичен и ти си воин бил!

Аз знам, стоя пред оня, когото вековете

нарекоха единствен, тракиеца Спартак,

пред чийто труп се спряха смутени боговете

и чийто меч победен възпя самият враг!

 

Ти в свойта Гетсимания, грядущето предсетил,

не стана ли неволно предтеча на Христа? —

Да бъде! — ти отвърна и тръгна с повик светъл: —

водач е само този, що езди до смъртта!

Не знае и небето, къде са твойте кости,

отдавна е прахът им надлъж и шир развян,

но твойта кръв безсмъртна спои земята с моста

към времето, що иде с насъщния си блян!

 

О, твойто време иде, с безбройни легиони,

на устрема бездънен приглася бясна кръв:

еднакво се умира под всички небосклони,

когато в бран свещенна решиш да паднеш пръв.

Световните устои трещят под огнен напор,

сам Бог в десница робска доспеха низпосла,

Христос е днес водачът и твойто име — пряпор,

голготите ви страшни един Великден сля!

 

О, роби на земята, отколе Рим изчезна,

но враг е на човека и всеки втори Рим! —

Днес милиони сенки крещят из всички бездни:

„Ний, мъртвите, ще съдим врага неумолим!“…

Гласът не бе дорекъл и вождът гладиатор

ръка протегна мълком на госта исполин,

отекнаха тръбите на буреносен вятър,

балканската симфония, великото „Амин!“

Край