Теодор Траянов
Радостният син

В памет на Уолт Уитман

Чия е тази песен жива,

която пееш упоен?

Как блика силата щастлива,

свободна, като ястреб дива,

поройна, с ритъм настървен!

        Чия, чия е песента,

        на Уолт Уитман ли е тя?

 

В чий стих, назрял и благодатен,

наля земята толкоз сок?

Съсъдът винаги е златен,

когато царски е изпратен

с приветствие от някой бог:

        остатъкът след всяка смърт —

        живот наричай в своя път!

 

Виж, звездното небе отгоре

е твоят звучен съпровод!

Дъждът на всички метеори

дори насън ще ти говори:

обичай целия живот!

        Герой, пророк или мъдрец

        не става живият мъртвец!

 

Към Бога радостта извежда,

към Бога, вън — и вътре в нас!

Какво са горест и премеждия

пред туй, душата що нарежда,

от вечността добила власт!

        А днес ти е душата гост,

        с ответ за всеки твой въпрос!

 

Какъв е твоят лик в живота,

какъв е твоят скрит копнеж?

Води на всяка страст хорото

и гледай времето в окото,

какво си — сам ще разбереш!

        И победил и победен,

        безсмъртен всякой е роден!

 

Чия е тая песен жива,

що носи толкоз благодат?

На кой певец кръвта се слива

с кръвта, що вечно се излива

от раната на твоя свят!

        Чия, чия е песента,

        не е ли на земята тя?