Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

В памет на Шарл Бодлер

И тая нощ, разкаян демон,

аз почнах странен монолог,

осмислювах закона земен,

отричах своя сън жесток,

но мъдро сатаната лъстен

запали свой полилей —

Сатурн, с магическия пръстен,

и синкавия Водолей.

 

И с монотонен мрачен шепот

настъпи оня тежък сплин,

де всички думи сякаш клепат:

живей ненужен и самин!

Ти слушаш, че те е проклела

на сфинкса нямата уста,

че черна нишка е запрела

за теб самата красота:

 

Да бъдеш туй, що смъртно мразиш,

да любиш лик — що сам не си,

живота, дар велик, да пазиш,

но с дар смъртта да те спаси;

в сърцето с херувимска лира

да величаеш всеки грях

разгатнал тайни на всемира,

пред себе си да тръпнеш в страх;

 

да любиш Приснодева скритом,

обвързан с някой зъл вампир,

в света на страст, хашиш и ритъм —

да търсиш за душата мир;

създал за всеки рай божествен,

изгонен в пъкъла да спиш,

възхвалил Бога в химн тържествен,

с най-грозен дявол да дружиш;

 

да кръстиш сам цветя на злото

молитвите на свойта кръв,

живял с великото в доброто,

лика му да осмееш пръв;

на бран поискал да погинеш,

да мреш на одър прикован,

в света за пария да минеш,

в смъртта — за маг и великан;

 

да шъпне всеки бронз и мрамор,

що носи твоите черти:

„Оплюйте тоз певец безсрамен,

отровил всичките мечти!“

И дигнат в цар от тез, що идат,

да плачеш — просек прокълнат:

„Дано, о Господи, не видят,

че съм най-нищият им брат!“

Край