Теодор Траянов
Карпатският вятър

В памет на Шандор Петьофи

Под конския тропот на чужди пълчища

карпатският вятър избърза при нас,

в сърцата ни лумват на ярост огнища,

смъртта заговорва през нашия глас!

Зората огрява ездачи свирепи,

повлекли мъглите на Волга и Дон,

ний чакаме твърдо пред бащини степи,

със кръв да забраним земя и закон.

 

О, сенки грядущи на нови светии,

закриляйте пътя на мирния труд,

срещнете с доспеха на всички стихии

страхотните орди на севера лют!

Съпътници вечни из пътя далечен,

карпатският вятър какво ви мълви?

На гибел, на гибел врагът е обречен,

певецът ни верен пред нас ще върви!

 

Отхвръкне ли в битва десница сломена

и грохне ли възнак разпенен жребец,

о, нека съдбата сама ме надене

на меча ми, даден от божи светец!

Тогава духът ми да влезне в телата

на всички маджари, погинали в бой,

да плъпнат столетия, врага да разклатят,

да блъвнат желязо и огнен порой!

 

Сред дим и фанфари да грейнат дедите,

с тимпанния удар на бясната кръв,

и с плам над трупа ми да звъннат копита,

а гръм да ликува над вражеска стръв!

Дигни ме, дигни ме, о боже велики,

за битва посмъртна ти сила ми дай,

щом зъл другоземец — победа! —

извика и пряпор побие над родния край!

 

Не смогне ли, боже, духът ми отново

с живот да изпълни праха ми студен,

ти силата дай му на своето слово,

та в смърт да превърне грядущия ден!

Врагът да се лута, бездомен и в дрипи,

реките да дръпнат водите назад,

а жълтото слънце отрова да сипе,

да зевнат устата на суша и глад!

 

Грей, бащино слънце, над степите стари

коситба жестока врага ще възпре,

при залеза кървав кажи на Унгария

за майчини сълзи как славно се мре!

Сам Бог ще зарови сред Пуста Петьофи,

невидима църква над гроб ще сгради,

там сутрин и вечер тез кървави строфи

карпатският вятър над мен ще реди!