Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

В памет на Димчо Дебелянов

Проклинай миража на водни пустини,

на черните песни неверния вожд,

бълнуван за свойта разблудна царкиня,

далечната роза на брачната нощ!

Бълнувай за тая, която напусна

лазура и слезе в света непознат,

и в нощ на безумство сърцето си спусна

в гърдите на своя поет прокълнат!

 

Проклинай нектара на всяка измама,

чиято отрова бе радостно пил,

когато предсети, че никога няма

да видиш небето, що сам бе сградил.

Ти с песен разкъса най-скъпите струни

и в шемет прегърна живота могъщ,

а глухо ръмеше низ майския унес

надгробната жалба на есенен дъжд.

 

Проклинай дървото на бранни надежди,

що скритом в съня ти завързваше плод,

когато към пътя на нови премеждия

божествена младост отправяше ход!

След всяка пробуда по-страшно тежеше

безликата грижа над пътя ти сив,

а ехо неземно в сърцето мълвеше:

не може избранник да бъде щастлив!

 

Проклинай ти всичко, в което си вярвал,

че клетва тежеше над светло чело,

че с камъни теб е животът замярвал,

че вредом си срещал — не обич, а зло!

От сънища гонен, от горест обземан,

ти Бога потърси в планинския здрач,

но себе си зърна, и ангел и демон,

ту агнец пасхален, ту мрачен палач!

 

Проклинай съдбата, която ти даде

сърце, що прощава — на нея дори,

безсмъртно, то търси и в гроба пощада,

и в песен нечута синовно гори.

В таз песен въздишка се тихо откъртва,

по майка родина, най-хладна в света,

към Бога простенва белязана жъртва,

под бранни хоругви познала смъртта.

 

Проклинай миража на водни пустини,

в тях сълзи откапват, от двойно сърце,

бълнувай за свойта разблудна царкиня,

простирай към нея из гроба ръце!

И твоята сянка, когато заскита

низ хладния ужас на бранно поле,

посмъртните сили сбери и попитай:

О, майко велика, защо ме прокле?

Край
Читателите на „Прокълнатият“ са прочели и: