Теодор Траянов
Към витяза

Ти идеш, огнелик витязе,

под знака страшен на смъртта,

с див гняв и яростни умрази

към всяко робство на света!

От пътя на смъртта се връщаш

за нова жертва и любов,

но ядно се животът мръщи

на твоя златоструен зов!

 

Ще видиш в своите светини

духът на гибел настанен!

Днес немощен човекът гине,

от нищета изпепелен!

Животът тук, вкован и тежък,

в ръждата робски се държи,

не вижда златните залежи

във огнеструйните души!

 

Ти изгоря в борба със злото,

в закон лъжата му видял,

но като феникс на доброто

възкръсваш, нов човек създал!

Че вярата е твойта сила,

светкавицата — знак любим,

а звездна буря е калила

в пещта си дух неуязвим!

 

Ранил на злото всеки корен,

ти грееш с кръстоносна гръд,

а в твоя въздух животворен

измамите всесилни мрат!

Жарта на химни поривисти

лъжа от истина дели,

и дигат се души лъчисти

като ликуващи орли!

 

И днес, когато ти отново

зовеш към подвига свещен,

по-ярко звънва твойто слово,

по-царствен грее твоят ден!

Спасил безликото столетие,

бъди грядущия витяз,

по-силно ще блести сърцето

след удара на смъртен час!

 

А пламъкът необичаен,

що златоструен в теб гори,

като легенда ще блуждае,

понесен в старите гори!

И там, из приказни дъбрави,

сърцата млади ще зовеш,

над своя гроб гигант изправен,

в герой безсмъртен ще растеш!