Осип Манделщам
Ариост ^[0]

В Италия най-мил, най-умен, най-приятен,

пресипнал е сега добрият Ариост.

Той рибите брои с наслада, и без злост

смирява бурите в морето необятно.

 

И сякаш музикант на двадесет цимбали

не спира да реди от сутрин чак до мрак,

и води тук и там, без сам да знае как,

заплетен разказ, все за рицарски скандали.

 

С езика на щурец, с пленителната смес

от пушкинска тъга и гордост средиземна

хитрува той, пропада уж, а се въззема,

с Орландо полетял към слава, доблест, чест.

 

Той казва: „О, море, шуми без мисъл ти“,

на девата: „Лежи си там без покривало“.

Разказвай, о, не спирай ти, докато цяла

е твоята душа и в теб кръвта пламти.

 

Фераро ледена, на гущерите град,

да беше повече мъже такива дала

на тоя свят. Добре, да почнем отначало,

да тръгнем пак на път, мечтателю сърцат.

 

Европа студ скова. В Италия е мрак.

Властта противна е като бръснарски длани,

а той издига се, израства непрестанно

и се усмихва от прозореца си пак

 

на агънце добро, на верните васали,

които чумата в лицето измени

в съюз със виното и многото жени,

и на дечицата, сред мъхове заспали.

 

Обичам тази твоя луда свобода,

език безсмислен, о, език солено-сладък,

но мидата със звуци, прелестна и гладка,

да пипна се боя и пазя от вреда.

 

Любезни Ариост, когато стане стар

векът ни, във едно ще слеем, ще разтворим

лазура твой в доброто наше черноморие.

… И ние бяхме там, и пихме там нектар…

 

1933