Татяна Бек
Зад вратите — простори разкаляни…

Зад вратите — простори разкаляни,

неуютно, тревожно е вън…

Ний поети сме тъй недодялани!

Бяхме, бяхме — но вече е сън.

 

Със звездата-връстница играеше —

затова ли сега ти така

по парадните стълби мотаеш се

и синигера стискаш в ръка?

Затова ли се скита бездомно ти

 

все с тетрадка по белия свят —

занапред в чуждите еднотомници

да изравяш цитат след цитат?

 

… Жив е вятърът още и вдлъбнати

са останали наште следи

като разказ за нещо несбъднато —

вдъхновение, детство, беди.

 

Нима е душата ни бездна —

не, зимна вихрушка е тя,

небе непрогледно, беззвездно

и пукот дървесен в нощта.

 

До болка се взирам и взирам

в душата любима

                        без глас…

Но в бурята снежна не спирам

и влизам несигурно аз.