Татяна Бек
Вдъхновение, ти не си навик…

Вдъхновение, ти не си навик —

ти си влюбен до смърт ученик.

Още грешки в диктовките правя!

Аз горя! И съм страшна направо:

как подплашвам аз враните в миг —

ни една покрай мен не остава.

 

И на рог ли, на лира ли свиря,

ще говоря за мен — не за теб,

но в картината ще те съзирам…

Тоя космос не е ширпотреб:

аз една съм в света,

                                но разбирам —

невъзможен светът е без теб.

 

А мастило защо съм хабила

и със врани съм влизала в бой?

Ще разкажа как любих, мой мили,

как се мразех горчиво, насила

и как беше крилато, безкрило…

 

Ще съм аз,

                но и ти,

                                но и той.