Татяна Бек
Тъжно: рухна и се състари…

Тъжно: рухна и се състари,

и пропи се, и казват: не пише…

Ден след ден той с надеждата диша,

но надеждата го измори.

 

От хартия ще свия тръба —

ще зова!

Накъде съм поела,

ако той е отишъл на село

с непомерна за него съдба!

 

… На въпроса — защо замълчал —

ще ви кресна с ненавист:

 

„Не бива!

                Някой от вас да е оживял —

жив сирак при таланта заспиващ?

За какво ми е вашия грак,

за какво — помислите ви дребни?“

 

Появи се! Да бродя аз пак

искам в твоите разкази древни.