Татяна Бек
И пред земята, пред пелина…

И пред земята, пред пелина

и пред червената калина…

Пред горската поляна тук —

от теб, живот-наполовина,

срамувам се и искам друг!

 

Не ще се върна вкъщи аз.

„Ти мой ли си?“ —

„Да, твой съм!“ — с глас,

от прямост и любов проникнат,

ще каже шипковият храст,

а аз на прямота не свикнах.

От радост секва в миг дъхът.

Глухарче в плик ще ти изпратя!

Към теб ще полети на път

с писмо, че глух не е светът,

че няма страх от смърт в гората.