Татяна Бек
И започва така повестта…

И започва така повестта:

„В град бетонен

живяло момичето

между книги и бели листа,

а пък всъщност оврази обичало…“

 

Впрочем в трето лице ли сега

да прехвърлям сърдечните горести,

да си спомням баща си с тъга,

да оплаквам разбитата гордост в мен?

 

Не, не искайте само това!

Туй съм аз, а не образ от ребуса —

върху мръсния сняг на Москва

вече час аз очаквам тролейбуса.

 

Туй съм аз — с моя жребий суров

и с недетската мъка потискаща…

А пък бе „от семейство добро“

гълъбицата от „журналистика“…

 

— Не развихряй сега самосъд

и не се оправдавай с незнание:

търсенето е гибелен път,

а не школско краснописание!