Арсений Тарковски
Когато от страшната кланица вкъщи се върнем…

Когато от страшната кланица вкъщи се върнем

                                                                достойно,

живота ни странен, внезапен покой ще разстрои

и само ще мислим — защо е в душата ни пак

                                                        неспокойно?

Къде ти да пееш и плачеш за мъртви герои.

 

Жените любими са свикнали вече с военни измени,

но пак са ни мили сълзите по миглите леки.

Косите й видя ли, вдишал отново треви

                                                        окосени,

пак чувам невярната клетва: навеки, навеки!…

 

Не, повече място не ще си намеря сред тая вселена.

Такива неща преживях, че сърцето към всичко изстина

— не искам живота ви мирен (а може би смърт

                                                                мигновена?),

ни вашия дом, нито вашата райска градина.