Арсений Тарковски
Надпис на книга

Напуснах аз дома и любовта

и скреж в косите ми застина,

и стана глас, вопиещ сред пустиня,

и моят глас по родните места.

 

Като Израил — куц, но с волността

на птиците животът ми премина.

И, неразбран, езикът ми погина,

защото бе език на гордостта.

 

Ту смея се, ту плача без утеха

и слушам сам убийственото ехо.

Нима днес пея, господи — не знам.

 

И тъй ли всичко свято за сърцето

като живота си на вас ще дам?

А аз горях, живях и пях — додето.