Арсений Тарковски
Безпомощен, суров и сух накрая…

Безпомощен, суров и сух накрая

духът ми след нещастията стана.

Говориш ми за страсти, за промяна —

не страст, а смърт душите ни терзае.

 

Пред Клетвите на лудата не трепва

светът, на части целия разкъсан.

Какво ли струва днес плачът ти късен,

задгробен вятър щом слуха ни сепва?

 

Не чуваш клетви в грохота на боя

и словото, уви, е безполезно.

Аз смъртен съм, ти — сянка мигновена.

 

Ни дом, ни тишина, ни участ своя,

ни ангели над пропастта беззвездна.

Сама, сама си в цялата вселена.