Арсений Тарковски
Като преди ако бях горделив…

Като преди ако бях горделив,

бих те оставил завинаги, знай;

всичко, що мъкна, а няма защо,

всичко, с което съм свързан докрай —

всичко на две — докато бъда жив.

 

И бих ти казал:

                        — Ще отнесеш

сто обещания, сто думи, сто

празника — тези най-скъпи неща.

 

Ще ми оставиш тук изгрев студен,

сто закъснели трамваи и сто

капчици дъжд след трамвая в нощта,

сто кръстопътя, сто улици,

сто капчици дъжд и след теб, и след мен.