Арсений Тарковски
Словото

Словото — обвивка само,

ципа, празен звук дори,

но във него странно, нямо

точка розова искри,

 

тръпне жилка — кръв навлиза,

но нехаеш ти в нощта,

че щастливецът ти с риза

се явява на света.

 

Словото е с непозната,

скрита власт и ако ти

с него свързал си съдбата

и в неволи, и в мечти,

 

твърде рано не възпявай

нито битки, ни любов,

прорицател ти не ставай,

на смъртта не пращай зов!

 

Словото — обвивка само,

на съдбите бегъл щрих…

Точи яростно и прямо

нож за тебе всеки стих.