Арсений Тарковски
Дъжд

Да вдъхна искам аз в стихотворение

света широк, във всеки миг различен:

и на тревите скритото движение,

и на дървото смътното величие,

 

и на крилатия, разсърден пясък гласа,

подобен на цвъртене птиче —

света широк — и гърбав, и прекрасен —

като дърво, в стихии несломено.

 

Аз чух на бурята рева ужасен.

Тя като рог изви ожесточено

дърво с трептяща, стенеща корона —

на тътените копие зелено.

 

И вече бягаше дъждът по склона —

еленорог, преследван от стрелите —

и в него виждах сякаш Актеона.

До мен той падна с колене превити.