Арсений Тарковски
Зумер

Аз безсмъртен съм, щом още дишам,

и за всеки, до днес нероден,

ще звъня като зумер предишен

в телефона на идния ден.

 

Тъй последен свързочник във боя,

от големия път настрани,

даже мъртъв катушката своя от

куршумите ще заслони.

 

На снега със замръзнало тяло,

свил ръце под шинела корав,

той лежи — пеленаче заспало —

с правота несравняема прав.

 

С бой, където преминахме ние

от големия път настрани,

звук тръпчив днес слухът ще открие

да лети на широки вълни.

 

Чуй на бойната чест позивната:

— Тук земя! Тук земя! —

                                тя шепти.

Жици тегли сама под земята

и със корени житни трепти.