Арсений Тарковски
Камък на пътя

В миг, по прищявка на сюжета,

съдбата тъй се вкопчва в нас,

че губи в разказа поета

пророческата своя власт.

 

В началото си мислим: то е

да хвърлиш поглед отстрани —

какво е ад и рай какво е

веднага ще се изясни.

 

В четирите последни стиха

разбираме, че без вина,

сами, като в килия тиха,

бичуваме се в тъмнина.

 

Кое е власт, кое — заблуда?

Препречва пътя камък ням…

Нов бог ли, който върши чудо,

да се спаси не може сам?