Владислав Ходасевич
Вечер

Под краката се хлъзга и хрупка.

Вятър духна. Сняг заваля.

Господи, колко е тъжно!

Боже мой, как заболя!

 

Тежък е Твоят подлунен мир,

а и ти не си милосърд…

И за какво ни е всичката шир

щом на света има смърт?

 

И защо във края на живота –

няма как да обясня –

още ми се иска да побродя

и премръзнал да летя.