Владислав Ходасевич
От дневника

Терзаят звуците слуха,

от всеки лъч боли гледецът.

Започва прорез на духа,

тъй както зъб изпод венеца.

 

Пробие ли, ще хвърли, строг,

износената дреха вече.

Потъва в мрак Хилядоок,

но не и в тази сива вечер.

 

А аз все тъй ще си лежа —

банкер ограбен от апаши —

с ръка кръвта си ще държа

и ще пищя в земите ваши.

 

18 юни 1921