Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ballade contre les mesdisans de la France, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

Като Язон[1] да среща всеки миг

чудовища; да скита с мътен взор

години седем без човешки лик

подобно на Навуходоносор[2];

да е душата му опожарена,

тъй както Троя заради Елена;

до Прозерпина[3] или до Тантал[4]

да го поглъща пъклената кал;

на Йов страданията заслужава

и участта на майстора Дедал

тоз, който мрази френската държава!

 

Като ранена птица с вик на бик

да цепи дълго блатния простор;

за пукнат грош, превиван от камшик,

ярема си да тегли в турски двор;

да зъзне грешно като Магдалена;

да се удави в хубост[5] отразена;

от сребърниците обезумял[6],

косите на Авесалом[7] развял,

като Симон Магесник[8] с жалка слава

в греха си да намери своя дял

тоз, който мрази френската държава!

 

Като при Август[9], властелин велик,

преял със злато, да го тръшне мор;

във мелница да бъде мъченик —

такъв, какъвто бе свети Виктор[10];

тъй както бездиханен Йона[11] стена,

да престои в корем на кит три дена;

от бога Феб лъч светъл не видял

(Юнона и Венера — зад воал),

на бога Марс десницата корава

да го срази като Сарданапал

тоз, който мрази френската държава!

 

Щом, Ваша милост, ветрове е сял,

да жъне бури той — такъв вандал

надежда и покой не заслужава,

че цял живот безчестно е живял

тоз, който мрази френската държава!

Бележки

[1] Язон — герой от гръцката митология; за да се сдобие със златното руно, е трябвало да преодолее чудовищни препятствия.

[2] Навуходоносор — цар на Халдея от 605 до 562 г. пр.н.е.; според преданията наказан от Бога, полудял и седем години живял сред животни.

[3] Прозерпина — римското съответствие на гръцката богиня Персефона, която била обречена да прекарва половин година на земята и половин година в подземното царство.

[4] Тантал — син на Зевс, осъден за светотатство на вечни мъки („танталови мъки“).

[5] „Да се удави в хубост…“ — има се предвид Нарцис.

[6] „От сребърниците обезумял…“ — има се предвид Юда.

[7] Авесалом — бягайки от Йерусалим, бил застигнат и убит, тъй като косите му се оплели в клоните на едно дърво.

[8] Симон Магесник — предложил на апостолите Петър и Йоан да купи от тях дарбата да прави чудеса (симония — търгуване със светите неща).

[9] Август (63 г. пр.н.е. — 14 г. сл.н.е.) — римски император.

[10] Св. Виктор — според едно предание този мъченик намерил смъртта си между воденичните камъни.

[11] Йона — един от 12 малки пророци, който бил погълнат от кит и изхвърлен на брега след три денонощия.

Край