Читателски коментари (за „Дверите на Скръбния дом “ от Стивън Ериксън)

Феноменален автор! Сцената с Колтейн към края на книгата е… покъртителна.

Господи, какво разочарование.

Първата книга беше страхотна. Вярно, сюжетът отне известно време, докато влезе в скорост, но беше върхът. Тая обаче… първо, един определен PoV персонаж, когото много, много трудно изтърпях (заради отношението ѝ към по-интересните (и по-заслужили от нея) хора и стокхолмския ѝ синдром), и второ — напълно безцелната сюжетна линия, на която са посветени картите в началото на книгата. Няма никакъв смисъл от каквито и да било събития, ако се случи това, независимо колко добре са описани. А това, че проклетият идиот Дюикър не си направи труда да попита пехотинката за името ѝ — и то цял поход! — ме подразни почти колкото госпожица Ф. П., описана по-горе.

Да не говорим, че в книгата НЕ присъстваха: капитан Паран, Татърсейл, Дужек, Уискиджак, Аномандър Рейк, Каладан Бруд, Круппе. Уви.

Слава Богу, вече съм на „Спомени от Лед“, и за момента книгата започва обещаващо.

Не ме разбирайте погрешно, „Deadhouse Gates“ не беше лоша. Просто беше много под нивото на „Лунните Градини“.

Шедьовър!

Една от най-силните книги от поредицата, според мен. Обсебваща, и покъртителна. А най-хубавото е, че и следващите не и отстъпват по качество. С удоволствие препрочитам поредицата за трети път и продължавам да откривам нови и нови неща. Често ще откривате че книгата е пълна с изречения, които се оказват ключови за разбирането на важни моменти по-нататък в историята.