Борис Пастернак
След бурята

Все още с буря пълен е простора.

Пак всичко живо диша като в рай.

Свесла развесва люляк росноморав,

да всмуче жадно свежестта докрай.

 

Как всичко оживяло е. Водата

в улуците побира се едва,

но вече просветляват небесата —

зад черен облак грейва синева.

 

Ръката на художника — всесилна —

от всяко нещо смъква прах и кал.

Той нов живот сред своята багрилня

на днешно и на минало е дал.

 

И с бурята отива си навеки

от нашия живот полувекът.

Светът не е под негова опека,

на бъдното се дава вече път.

 

И не преврати, нито сътресения

разчистват път за утрешния ден,

а бури, щедрота и откровения

на нечий дух, за миг възпламенен.