Борис Пастернак
Жените в детството

В мойто детство — все още го помня —

ще проточиш в прозореца врат,

а отвън, като в каменоломня,

под дърветата сумрак и хлад.

 

Тротоари, паваж, сутерени,

вляво църквата с обло кубе —

от тополи, в два реда стълпени,

всичко в сянка потънало бе.

 

В парка глухи пътеки се вият

и се крият от всичко в света

и извечната женска стихия

със загадъчност пълни бита.

 

При съседските щерки, гълчейки,

рой приятелки идват със смях,

а черьомуха с цъфнали вейки

вън прозорците бърше от прах.

 

Или гневни старици, обзети

от стремеж да гълчат, да кълнат,

извисяват се — както дървета

край градинките градски стърчат.

 

Женска глъч — като бич тя терзае,

но след време ще се убедиш,

че нелека наука страстта е,

че е подвиг — да боготвориш.

 

Всички, зърнал ги някъде, мигом

и отдавна на другия бряг,

всички тук — нека бог поживи ги,

аз длъжник съм на всяка от тях.

 

1958