Борис Пастернак
Пътуване

Препуска с пълна пара влакът,

въртят се колелата с бяс.

И хвоест, и смолист е злакът,

и толкова неща ни чакат,

и гледат ни брези в захлас.

И стълбове край пътя тичат,

и вее къдрица момиче,

и пушекът така люти, че

нагарча въздухът край нас.

Свистят цилиндър и бутало,

ръчагът блъска и тресе

и сянката на ястреб вяло

пълзи край пътното трасе.

Машината въздиша, бяга

с калпак от дим, а тоя лес

тъй както и при Баба Яга —

като че ли ни адска тяга,

ни суматоха го засяга —

стои и дреме и до днес.

А някъде там град след град

се мяркат все така далече,

където влаковете вечер

докарват, уморени вече,

новопристигнал пъстър свят.

И там от мъничките гари

текат тълпите на вълни —

кондуктори, железничари,

чиновници, мъже, жени.

И ето го — иззад огради

изскочил, тръгва и оттук,

разблъскал каменни грамади

от кубове — един връз друг, —

афиши, ниши, стрехи, сгради,

театри, клубове, площади,

градинки, улици, липи,

дворове, входове, тълпи,

квартири, стълбища, обяви,

където всичко ври, кипи

от страст светът да се преправи.

 

1956