Борис Пастернак
Оран

Къде са гледките познати?

Земята в свода се преля.

Шахматни правилни квадрати

са ширналите се поля.

 

Бранувана е равнината,

тъй гладко е — като че ли

баир сравнен е със земята

или са минали с метли.

 

Край всеки синор

дърветата дълбоко си поемат дъх

и вдигат се в небето синьо,

зазеленели с нежен мъх.

 

И клена прах не го покрива,

и аз не зная тон по-чист

от оран светло-пепелива

и от прозирен брезов лист.

 

1958