Борис Пастернак
Всичко се сбъдна

Залян е пътят с каша сякаш.

Вървиш встрани, сплескан цял,

и месиш лед и глина, жвакаш,

напредваш в плъзгавата кал.

 

Прелитне в миг креслива сойка

из брезовия рядък лес.

На недовършена постройка

той мяза отдалече днес.

 

И през разтрозите, оттатък,

аз виждам бъдното на длан.

И там животът без остатък

постигнат е и оправдан.

 

В леса навлизам. Ден — година.

Снегът се сляга вкоравен.

Цял свят ми сочи как да мина

и ехото приказва с мен.

 

Сред размразената долчинка,

снегът където е скопнял,

запява птичка под сурдинка

с две-три секунди интервал.

 

Като кутийка музикална

притихнал слуша я лесът —

отеква в тишина кристална

и бавно стапя се гласът.

 

И чувам как търчи потокът

в лъките земемерски чак

и хрускат стъпки, капки пльокат,

и пльосва от стрехите сняг.