Борис Пастернак
Нощ

Изнизва се, не чака

нощта — дордето смел

летец високо в мрака

нагоре е поел.

 

В мъглата той навлиза,

изгубва се, смален,

и става знак на риза

и кръстче от гоблен.

 

Под него нощни гари,

чужбински градове,

казарми и огняри,

казина, брегове.

 

Той тежка сянка мята

връз облака с крила.

Блуждаят сред мъглата

небесните тела.

 

И в страшен, страшен крен е

самият Млечен път —

неведоми вселени

го мамят и зоват.

 

В пространства безпределни

пак острови пламтят.

В мазета и котелни

огнярите не спят.

 

В парижките афиши

Венера или Марс

следят къде ли пише

за нов, пореден фарс.

 

И някой пак е буден

на стария таван,

в света блестящ и чуден

на бъдещето взрян.

 

Той нощната планета

за свой обект е взел,

като че ли небето

е главната му цел.

 

Не спи, не спи, творецо,

труди се до зори,

не спи като летеца,

като звезда гори.

 

Не спи, не спи — художник,

;а честен труд роден,

на вечността заложник,

на свойто време в плен.

 

1956