Борис Пастернак
Нощен вятър

Стихват песни пиянски и смях.

Утре трябва в зори да се става.

Гаснат лампите. Всички у тях

се прибраха накрай от забава.

 

Само вятърът щура се с вой

и все тъй по пътечката линка,

по която с момците и той

се завръщаше от вечеринка.

 

Спрял пред вратнята, гледа встрани.

Не обича той нощните свади.

Той готов е глава да склони

само спора с нощта да заглади.

 

Зад стоборите — пустош и сън.

Те се карат, огласят полето.

Чули свадата, в тъмното вън

се тълпят любопитни дървета.