Борис Пастернак
Помръзлек

Студено утро, слънце в димка —

подобно огнен стълб сред дим.

И аз като на лоша снимка

за него съм неразличим.

 

Дордето още е в мъглата

и над вира не блесне пак,

едва ме виждат дървесата

от ниския отсрещен бряг.

 

По-късно минувачът може

да стане ясен и за мен.

Студът покрит е с гъша кожа

и въздухът — наруменен.

 

Като с рогозки са постлани

пътеките, а местността

дъхти на скреж и на кочани

и вкочанява се пръстта.