Борис Пастернак
Липова алея

Над входа — полукръгла арка.

Ливади, хълми, лес, жита.

Ограда — хлад и сумрак в парка

и дом със странна красота.

 

Липи по няколко обхвата

празнуват в здрачните алеи,

прегърнати през рамената,

двестагодишен юбилей.

 

Закриват свода с тежки грани.

Край тях — моравата с цветя.

И от пътеки очертани

пъстрее на квадрати тя.

 

Под клоните като в мазе е,

ни лъч дотук не е дошел

и само изходът светлее

като отвора на тунел.

 

Но дните пролетни възкръсват,

липите се изгубват в цвят

и пак със сянката разпръсват

неописуем аромат.

 

Минават хора с шапки летни

и вдишват, чак дотук дошли,

уханията пъстроцветни,

достъпни само за пчели.

 

Когато мирисът достига

сърцето — да го заплени, —

е съдържание на книга

с корици — цветните лехи.

 

Дървото тежка сянка стели,

почти затулен е домът

и цветовете — свещи бели, —

запалени от дъжд, горят.

 

1957