Борис Пастернак
Копи

Що водни кончета прелитат,

сноват насам-натам оси.

Жени се смеят от колите,

вървят колхозници с коси.

 

Използват хубавото време,

сеното сбират и пластят;

копи — от къщи по-големи —

в полето привечер стърчат.

 

По залез изведнъж копата

започва да напомня хан

и ляга си нощта в кревата,

с люцерна дъхава постлан.

 

А щом зората засияе,

копата става сеновал,

където месецът нехаен

се е заровил и преспал.

 

И пак талига след талига

се нижат вън по ранина

и недоспал, денят се вдига

в косата с плява и зърна.

 

По пладне пак лазурът блика,

пак греят облаци-копи

и дъхава като мастика

земята твоя дух крепи.