Борис Пастернак
За гъби

За гъби е денят.

Шосе. Трева. Дъбрави.

И стълбове стърчат

отдясно и отляво.

 

От правото шосе

вървим към тъмнината.

Нозете ни са все

до глезени в росата.

 

Оскъдно слънце пак

в пънчушки и сърнели

през дебрите от мрак

с лъчи студени стреля.

 

Зад пъна гъби спят,

на пъна птица скача.

Какво, че няма път —

след своите сенки крачим.

 

А времето във власт

на есента е. Мръква.

И залезът до нас

така не се промъква.

 

Напълнени са пак

и чанти, и торбички,

а вътре пачи крак

са повече от всички.

 

Зад нас — стена — лесът

тъмнее неподвижно:

там здрав и прав денят

умря скоропостижно.

 

1956