Борис Пастернак
Юли

Из къщи броди дух, захвана

да скърца, вдига трополак.

Сноват и сенки по тавана.

Из къщи броди върколак.

 

Обърква всичко, без почивка

мотае се напред-назад.

Събаря бялата покривка,

в кревата пъха се с халат.

 

Не се изтрил дори отвънка

и на разтворени врати

завеската — танцьорка тънка —

прихванал, вихром се върти.

 

И кой е този мил невежа?

Луд призрак и познайник стар?

О, пак е той, пак той, изглежда —

летовникът ни — отпускар.

 

Това е курортиста Юли,

дойде ни в къщи на нозе

и с бури — вече сте го чули —

под наем всички стаи взе.

 

Той цял е в лопуш, сякаш дрипав,

цял в репеи, в тополов пух,

през ниските прозорци рипва

и глас надига — като глух.

 

Раздърпан рошльо, чийто въздъх

кого със свежест не опи;

той — юлският упойващ въздух,

дъхтящ на копър и липи.