Борис Пастернак
Първи мразове

Отвориха — и гъста пара

сред кухнята се настани,

и всичко мигом стана старо

тъй както в детските ми дни.

 

Студен и сух е небосвода.

Наблизо зимата сама

стои, засрамена, пред входа

и все не влиза у дома.

 

Пак зима — и са нови дните.

Сред мътен ноемврийски здрач

вървят като слепци върбите,

но без тояжки и водач.

 

Реката, ракитакът — в бяло.

А там, на лъсналия лед,

чернее сводът — огледало,

поставено върху бюфет.

 

На кръстопътя сам-самичка

пред него спряла, се гласи

бреза, затъкнала звездичка

в разрошените си коси.

 

Тя подозира тая зима,

че носи чудеса в чувал

и тях и в дачата ги има

тъй както тук, на хълма бял.

 

1944