Борис Пастернак
Летен ден

У нас напролет до зори

във всеки двор, до края,

езически олтар гори —

о, пир на урожая!

 

Припича пак от сутринта

и пари твойта кожа,

и разкалена е пръстта

като горещо ложе.

 

Ще смъкна ризата от мен

в димящата градина

и пот ще лея, зачервен

като грънчарска глина.

 

Ще спра на припек недалеч

и там, очи премрежил,

аз цял ще се покрия с глеч

и лъскава, и свежа.

 

Нощта на моя тих таван

ще влезе без умора

и аз ще съм като стакан

с вода и люляк морав.

 

Измила хладните стени,

ще ме остави в мрака, —

една от местните жени

разтребила е сякаш.

 

И ще напира стрък зелен

на воля, към небето,

за сън удобно настанен

отгоре на бюфета.

 

1940–1942