Борис Пастернак
Пак зимата близо е

Пак зимата близо е. Някъде

затънтена местност навлиза

в калта, неизбродно наплякана

по воля на свода капризен.

 

Ще трепкат над стрехите пушеци.

Къщята в блата ще се губят.

Ще седне премръзнал на сушина

пред огъня жив жизнелюбът.

 

Обители строги на севера

със стрехи от мрак и от киша,

на вас от столетия древни е

написано: „Сим победиши!“

 

Обичам ви пристани дървени

в провинция или на село.

А колкото по е опърпана,

по-пълна е книгата с прелест.

 

С обози, из пътя застигани,

и с азбуката на нивята

Русия — вълшебната книга — е

разтворена все на средата.

 

И първата снежна виелица

ще я пренапише отново,

по-бяла и от ръкоделие,

извезано с плазове слово.

 

Октомври — в сребристо-орехово,

помръзлек — олово наляно.

О, есенен сумрак на Чехов,

Чайковски или Левитан.