Борис Пастернак
Петли

Усърдно труди се нощес водата,

до късно пържи олио дъждът.

Дими като гърне с чорба земята

и стрехите лилави пак димят.

 

Как от росата своя страх да скрия,

щом се отърси мократа трева

и първият петел проточи шия,

и после друг, и всички — след това?

 

Изреждайки години изживени,

пропъдили поредната тъма,

те ще предсказват вечните промени

на всичко, всичко — дъжд, любов, земя.

 

1923