Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1922 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кирил Кадийски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Борис Пастернак. Стихотворения
Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски
Издателство „Захарий Стоянов“
Поредица: Ars Poetika
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Петя Богомилова
Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД
Формат 16/60/90. Печатни коли 12
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
Недрата на парка скова и акациите
октомври покри с вледенени листа.
В зори се разбираше — край с навигацията,
бодежи — пак гърло ли, белег ли стар.
Мъглата изтля. Свърши влажната дрезгавост.
По цял ден се мръква. А вечер в заря
от хрема, огница и кашлица трескава
стърчи хоризонтът в дворовете взрян.
И стине кръвта. И — си мислиш — не станат
водите, и — мислиш — сред бавния ход
и дните не мръдват, и — мислиш — разринат
трепти по-прозрачен от звук небосвод.
И вижда се тъй надалеко, тъй трудно
се диша, и с болка разтваряш око,
и колко покой е разлян, как безлюдно
безпаметно звънко е в тоя покой.
1922