Борис Пастернак
Определение на поезията

Тя е — свист, нагнетен до предел,

тя е — пукот на лед сред реката,

тя е — славен в дързък дуел,

тя е — нощ, вледенила листата,

 

тя е — грах, оглушал и нечул,

тя е — сълзите и на всемира,

тя е — Фигаро — флейти и пулт, —

сам градината с град бомбардирал,

 

всичко, дето тревожната нощ

търси все из къпални застлани,

та звездата в живарник дано

отнесе с влажно-трепетни длани.

 

Сводът — бор върху гола земя.

Като плоска дъска плава зноя.

На звездите приляга им смях,

но вселената глухо место е.

 

1917