Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Борис Пастернак. Стихотворения

Подбор и превод от руски: Кирил Кадийски

Издателство „Захарий Стоянов“

Поредица: Ars Poetika

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петя Богомилова

Печат: „Образование и НАУКА“ ЕАД

Формат 16/60/90. Печатни коли 12

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Животът — мой брат — днес отново разлян е,

за всички — априлски разплискал се дъжд,

но племе гнусливо са хората с ланец

и жилят вежливо — усойници в ръж.

 

По-старите вечно са тях са си прави.

И смешен, и смешен е твоят резон,

че в буря очи и лъки са лилави

под влажен, дъхтящ резеда хоризонт.

 

Че пролет Камишинското разписание,

дордето прелистваш го в свойто купе,

е по-грандиозно от Светото писание.

от черно — от бури и прах — канапе.

 

Че само щом в мирната винена вечер

спирачките лавнат край някой кантон,

от койките скачат: дойдохме ли вече,

и слънцето гледа ме с жал — докато

 

залязва. Потретва звънецът: за жалост

не е тук — и хуква из глухата шир.

Под щората — мирис на нощ обгоряла

и зад стъпалата степта се руши.

 

И мигат, и мляскат, но спят нейде сладко,

спи милата — фата моргана — в нощта,

дордето сърцето на всяка площадка

вън зъзне и хлопа: вагонна врата.

 

1917

Край