Борис Пастернак
Пролет

Не пъпки, а лепкави топли угарки

по клонките лепнати! Сепнат —

април. И мъжественост лъха от парка,

я горските реплики крепнат.

 

Лесът се задъхва, че с клуп от пернати

гърла — сякаш бивол — запрян е

и в мрежи простенва, тъй стене в сонати

стар орган — гладиатор стоманен.

 

Поезийо! Морска звезда със смукало

бъди и — от злака по-мека —

аз бих те положил сред парка изкалян

на мокра зелена скамейка.

 

Там пускай си пищни жаба, ако искаш,

и облаци, локви — изпий ги!

А нощем, поезийо, ще те изстискам

за здраве на жадните книги.

 

1914