Борис Пастернак
Урал за първи път

Без врачки бабуващи, в мрака, заудряла

с ръце тъмнините, от болка примряла,

уралската твърд вече раждаше утрото,

от адските мъки почти ослепяла.

 

Сред громол се сриваха, случайно докоснати,

грамади и бронзове на случайни масиви.

Пъхтеше пак пътнишкият. И това по откосите

катурваше призраците на елите плашливи.

 

Унасяше димящият изгрев. Как иначе:

тъй както крадецът на спътник свой валиум —

злосторният майстор на печки Горинич е

насипал зора на заводи, превали.

 

В огница се сепнахме. От хоризонтите кървави

със ски към леса азиатци летяха,

подметките ближеха и корони подхвърляха

на боровете и царски венчавки тъкмяха.

 

И боровете се вдигаха и без много да важничат

пристъпваха чинно пред мъхестите властели

по пухкав килим от дамаска оранжева

с вараци и люспици заблестели.