Борис Пастернак
Зимна нощ

Този ден не ще се върне с газ светилен,

сенки-пелени не вдига пак нощта.

Над света е зима и димът — безсилен

да изправи тия килнати къщя.

 

Стрехи — палачинки, и фенерът — хлебче,

и на бяло — черен — открои се пак

този дом. Аз тук съм гувернант. И вече

сам съм, ученика рано днес приспах.

 

Никого не чакат. Всичко се затваря.

Тротоарът в буци. Прагът в пряспа. Но,

памет, не роптай. Срасни се с мен. Повярвай

и ме увери, че с тебе сме едно.

 

Пак за нея? Мене друго ме вълнува.

Кой й даде срока, вярната следа?

Всичко е от този удар. Не, не струва —

аз на нейна милост отговор съм дал.

 

Тротоарът в буци. А снегът е бухнал

и бутилки черен лед е наредил.

Сняг. Фенерът — хлебче, и коминът — бухал,

цял в пера потънал, неприветен дим.

 

1913–1928